ПОЗАСЛУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; позаслу̀шам се, -аш се, св., непрех. 1. Заслушвам се малко. Приседна за малко при двамата мъже, позаслуша се в разказа на Найден и пак стана. В. Геновска, СГ, 74. В Преспа имаше още шестима житари,.. Лазар ходи при всеки един от тях,.. предложи им да направят общо съдружие.. Неколцина от житарите веднага отказаха: — Секи с късмета си, Лазаре... Другите доста се позаслушаха в думите му, но и те отказаха. Д. Талев, ПК, 809. Манка не обичаше Карадачката, не я и мразеше. Бе се позаслушвала в кавгите ѝ със съседите, но си гледаше ра- ботата и много-много не ѝ обръщаше внимание. Кр. Григоров, ПЧ, 44.
2. Само несв. Заслушвам се малко от време на време. Станкул вървеше по улицата, позаслушваше се в есенно шумолящите овошки из околните градини, а пред очите му все се мяркаше нещо, за което досега не бе мислил. Ст. Марков, ДБ, 488.